ЗАПРИПЍЧАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Започвам да припичам. Слънцето изгря, издигна се и заприпича още от сутринта. Ст. Марков, ДБ, 135. Те [търговците] свиват на кравай кервана, запалват по средата му буйни огньове с вършини и сухари, донесени от гората, и заприпичат измръзнали снаги – един с гръб, а други с лице към огъня. Ст. Чилингиров, ХНН, 81. заприпичам се страд.

ЗАПРИПЍЧАМ СЕ св., непрех. Започна да се припичам. По чаршията се явиха отново кучета, а котараците се заприпичаха върху покрива на самото полицейско управление. Г. Белев, ПЕМ, 129.


Източник: Речник на българския език (онлайн)