ЗАПРИПЯ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да припявам. Баба занемя. После скочи, изписка и заприпява като на смъртник. А. Михайлов, ДШ, 43. По-лошо от мъртъвците изглеждаха оцелелите. И чак сега се чу женски плач, жените заприпяваха на умряло, приклекнали над нечий труп. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 556-557.
ЗАПРИПЯ̀ВАМ СЕ св., непрех. Диал. Заприпявам. После запреглъщаха всички по плетищата и цялото село спря на едно: „Дядо Хаджиева работа е! Нощеска тряскало у них... и баба хаджийка пищяла“. „Божичко, всичкото зло в селото ни е от тоя никаквик!“ – заприпяваха се жените. А. Страшимиров, А, 564. Очите на Теньовица се избистриха за миг и пак плувнаха в сълзи. Запъти се към дръвника и отпусна глас, заприпява се. К. Петканов, МЗК, 22.