ЗАПРИСТЪ̀ПЯМ, -яш, св., непрех. Остар. Започна да пристъпям; запристъпвам. Всички се заловиха за ръце – в такта на свирнята запристъпяха леко. Й. Йовков, Ж 1945, 118. Чичо Горан се наведе и пак запристъпя из реката. Елин Пелин, Съч. II, 74. Той се уплаши, че може да изглежда много развълнуван, и несигурно запристъпя от крак на крак. А. Наковски, БС, 118. Дали позна гласа на ротния, или защото си беше и без това послушен, слепият кон бодро запристъпя нататък, накъдето го насочваше ротният. Й. Йовков, Разк. III, 27.