ЗАПРОЛЕТЯ̀ВА несв.; запролетѝ, мин. св. запролетя̀, св., непрех., безл. Запролетява се. Преди още да е изгряло слънцето, ние тръгваме на работа, трепем се през целия ден да намерим храна, а кога запролети, почваме да правим гнездата си, да отглеждаме челяд, да я учим да хвърчи и т.н. Й. Радичков, НВ, 16.
ЗАПРОЛЕТЯ̀ВА СЕ несв.; запролетѝ се св., непрех. 1. Безл. Настъпва пролет, идва пролет. Постепенно дворът се оживи, като че доби съвсем нов вид. А като се запролети, и цветя цъфнаха, и замириса на здравец. Кр. Григоров, И, 156. Тъй се мина зима, / запролети се. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 155-156.
2. Само в 3 л. За време, дни – започва да става пролетен. Освен това времето не само че не се запролетява в средата на март, а предстоят нови снеговалежи и студени дни. До края на месеца прогнозите за слънце не са обещаващи. С, 2016, бр. 8291 [еа].