ЗАПРОЛЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запролетя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Обикн. с предл. с или в. Разг. Навлизам в сезона на пролетта, започвам пролетта в някакво състояние или някъде. – Ще трябва да понатиснем частника, Станкуле, инак работата няма да се свърши. Ако чакаме всичко да стане доброволно, ще заесеним, както и запролетихме. Ст. Марков, ДБ, 119.