ЗАПРОПРА̀ВЯМ, -яш, св., прех. Рядко. Започна да проправям (обикн. път). И крясна тоя път / самичък поп Матей, след него Беламоре / и с лакъти нагоре / път запроправяха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 180. запроправям се страд.
