ЗАПРЪ̀СТВАМ, -аш, несв.; запръ̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Слагам пръст в шира, пресичам сладко вино (Н. Геров, РБЯ).
2. Замазвам отвора на бъчва, каче с пръст. Запръстих едно каче със зеле и друго с чушки, ама нема да ги отпръствам до велики пости. Нар. прик., СбНУ ХIV, 189. запръствам се, запръстя се страд.