ЗАПРЪХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запръхтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. запръхтя̀л, -а, -о, мн. запръхтèли, св., непрех. Започвам да пръхтя. Конят заигра на мястото си, заиграха и запръхтяха и всички други коне. Ст. Загорчинов, ДП, 496. Тя му показа мивката, сложи на един стол широка хавлиена кърпа. Матейчо запръхтя като кон над мивката, избърса се грижливо и тъкмо като сресваше косата си, хазайката влезе. В. Нешков, Н, 218. В близкия бряст изчурулика ранобудно славейче и запръхтя с крилете си.