ЗАПРЯ̀ГАМ, -аш, несв.; запрèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. запрèгнат, св., прех. Разг. Впрягам1. Аз почнах да запрягам кончетата, кашлям през сила дано оня ме разбере, той, изглежда, разбра, обърна се и тръгна към каруцата си. Й. Радичков, ББ, 29-30. Всичко беше готово. Защо още се бавеха из къщи? И защо чичо Христо не запрягаше воловете?... Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 235. Коларите запрегнаха и по дрезгаво още керванът потегли. Д. Яръмов, БП, 81. запрягам се, запрегна се страд. и възвр. – Мене демобилизират. Кобилката ми Ганка реквизират. Пък една година и двамата едновременно ни мобилизираха и реквизираха, та жената, горката, се запрягала с магарето да изоре частната ни собственост. Тарас, СГ, 71.
◊ Запрягам се / запрегна се като рак на бързей. Диал. Обикн. в св. Напрягам се, мъча се, полагам усилия да направя нещо, при което срещам спънки, трудности.