ЗАПРЯ̀ТАМ1, -аш, несв.; запрèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. запрèтнат, св., прех. Разг. Запретвам1. Всяка сутрин отиваше на морския бряг, запряташе гащите си над колене и нагазваше във водата. А. Каралийчев, МИ, 26. – Ти учиш ли се, бе момко? Ааа! Брраво! Значи в трети клас? Догодина в гимназията, а? Хайде, хайде! – викаше докторът, като запряташе ризата му. Г. Караславов, СИ, 26. И мургави откърмени едряци / от канаристата балканска гръд / пред хляба свалят рунтави калпаци, / запрятат бял ръкав и сърп въртят. Бл. Димитрова, Л, 62. запрятам се, запретна се страд. и възвр.
ЗАПРЯ̀ТАМ СЕ несв.; запрèтна се св., непрех. Разг. Запретвам се. През 1946 година Владо Варадинов заедно с още седмина свои съселяни поставят основите на кооперативното стопанство. Той влиза с целия имот на баща си. Запрятат се един ден с младата си другарка и почват да очертават основите на бъдещия стопански двор, обори, работилниците, овчарника. А. Каралийчев, НЗ, 224.
◊ Запрятам / запретна ръкави. Разг. Залавям се усърдно и усилено за работа. Най-добрият начин да предвидиш бъдещето, е да го създаваш. Ако искаме добро бъдеще за България, да запрятаме ръкави и да си послужим със собствения разсъдък . СД, 2015, бр. 25 [еа].
ЗАПРЯ̀ТАМ2. Вж. запретвам2.