ЗАПТЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до заптие, който е свързан със заптие. За да смучат каймакамините наргилето без грижа и страх, заптийските очи нощем трябва да виждат по-ясно, отколкото денем. Ст. Сивриев, ПВ, 122. Не в сила да удържи ужасните душевни страдания при зрелището на заптийските буйства, Огнянов беше изскокнал на улицата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 190. Около три часа след затварянието ми малкото куфарче на вратата придрънча и трима души стари турци, облечени в скъпи дрехи, придружени от един заптийски чаушин, влязоха при мене. З. Стоянов, ЗБВ III, 5.