ЗАПТЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от заптие. Най-малко едно заптийче / на заптии си думаше / .. / Нека ни Стоян посвири. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 94. Баба Гергюйца думаше: / „Сихменче, младо заптийче, / Иванчо сяга не излягва, / че му й млада булката“. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 270.


Източник: Речник на българския език (онлайн)