ЗАПУ̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Започна да пуля.
ЗАПУ̀ЛЯ СЕ св., непрех. Разг. Започна да се пуля. Разнесе се набожната утринна молитва и горе, покрай стената, през гората, по двама, по трима показаха се праведните. Набраха се около светеца и мълчаливо се запулиха един други в очи – какво го е смутило, та е отпуснал като грешник глава? П. Тодоров, И I, 47-48.