ЗАПУСТÈНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Запустялост, изоставеност, пустота. Със самотата си това място навява печал и запустението му плаши. Елин Пелин, Съч. IV, 81. Тука още повече личеше запустението на мястото. Гъста трева и буен слез растяха между настилката, кладенецът зееше разграден. Ст. Загорчинов, ДП, 48. От целия този престарял дом лъхаше самота и запустение. Д. Талев, ЖС, 35. Ето, идват пилета, населяват пустошта, пернат живот шуми и се стрелка в клоните на дървото и запустението се отдръпва зад прашните стъкла на изоставената къща. Й. Радичков, СР, 93.