ЗАПУ̀СТЕНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Годеник, с когото е развален годежът, напуснат годеник; напустеник.
2. Мъж, който е напуснат, изоставен от съпругата си; напустеник, парясник.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
