ЗАПУ̀ФКАМ, -аш, св., непрех. Разг. Започна да пуфкам; запухкам. Слязох от влака, който спря да си почине на малката гаричка, преди да запуфка по нанагорнището. Н. Тихолов, ДКД, 12. Когато стигнах Земен след тричасов път, бях преварил кабриолетите. Качих се на влака и той запуфка по двете лъскави релси. Кр. Григоров, ОНУ, 121.