ЗАПУ̀ХВАМ, -аш, несв.; запу̀хам, -аш, св., прех. Започвам да пухам. Идваше ѝ да смъкне вилата, да се развърти, да ги запуха по гърбовете, та един да не остане в кръчмата! Кр. Григоров, И, 13. Като видя Генка, тя грабна чехъла си и го запуха по врата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 18. запухвам се, запухам се страд. Запухаха се черги.