ЗАПУ̀ШЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от запуша2 като прил. Който е изпълнен с дим; задимен. – Човека! Ето кое ние не виждаме! – казваше по-слабият от събеседниците – когато аз, подгонен от внезапно развилнялата се лятна буря, се сврях до съседната маса в запушеното ханче. В. Ченков, ПС, 73. Излезли из душните улици и запушени кафенета на София, те тука пак се нагуркуват в тесните градини. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 17.
ЗАПУ̀ШЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от запуша3 като прил. 1. Чийто отвор не е свободен, не е открит, затворен е с нещо; затикнат. – Тази игла е запушена. Подай ми друга човече. Бързо!... Д. Димов, Т, 600. Грешки в строежа има още много: запушени канали, повредени водни кранове.
2. Рядко. Затворен. Най-интересни са – казвам – старите пътеки, запушените. Имало село – няма го. Останала пътеката. Н. Хайтов, ДР, 183.