ЗАПЪ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от запъвам и от запъвам се. „Па ние го правиме, щото пусти ръце не са свикнали да стоят – той се запъна, преодоля запъването и продължи – да стоят празни.“ Й. Радичков, СР, 30. – Ще разправя всичко и за себе си, и за онова, що зная и съм видял в Търново и... другаде, твоя милост Ивайло, ама... първен... и аз искам нещо да попитам – рече Кузман със запъвания. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 257. Затворът на оръдието в края на седмицата заблестя като сребърно кюлче, мерникът се вдигаше меко, без никакво запъване, двата механизма плъзгаха тялото по осите с маслена мекота. П. Вежинов, ВР, 77.