ЗАПЪ̀ПЛЯМ, -яш, несв.; запъ̀пля, -иш и (остар. и диал.) -еш, мин. св. -их и (остар. и диал.) -ах, св., непрех. Започвам да пъпля. Войводата се приведе и целият се простря във високата трева. Запъпли към Кралимарковия камък. Д. Мантов, ХК, 161-162. По камъните запъплиха змии и гущери. О. Василев, ЗЗ, 71. Талигата запъпла из пустото поле. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 21. Настройваше саза и отпущаше ръка върху жиците. И запъпляха окършените му пръсти върху дългата дръжка. Д. Немиров, Б, 146. Из гората запъплиха мъгли. ● Обр. Видяха ги и сега люде от околните дворове и градини и още там зашумя, запъпли злорада мълва: – Султана Глаушица завела младата си снаха у Ташка Утката! Ще я лекува. Д. Талев, ПК, 180.
◊ Мравки запъплят по гърба ми; мравки запъплят под кожата ми. Разг. 1. Изведнъж започвам да изпитвам студ и затрепервам. 2. Изведнъж ме обзема силно безпокойство, тревога, страх. От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!... СД, 2013, бр. 13 [еа].