ЗАПЪРПÒЛВАМ, -аш, несв.; запърпòля, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Разг. Започвам да пърполя, да пърпоря; запърпорвам, запърпвам, запръпквам. От невиделица пристигна загубената птичка при снежния човек, запърполи в снега. А. Каралийчев, ПГ, 24. По пшеничените блокове запърполи комбайнът, кооператорите се занапредварваха да приберат храната. Кр. Григоров, ОНУ, 172.


Източник: Речник на българския език (онлайн)