ЗАПЪРПÒРВАМ, -аш, несв.; запърпоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Разг. Започвам да пърпоря, да пърполя; запърполвам. Биволиците се напрегнаха, яремът изскърца, ралото се скри в земята и запърпори. Ил. Волен, МДС, 89. Само след една седмица стените на мандрата бяха дигнати и върху напречната греда на билото запърпори червеният байрак. А. Гуляшки, ЗР, 396. Зиме, когато желязната печка запърпореше, той караше Фанка да му чете. К. Константинов, Избр. разк., 14.