ЗАПЪСТРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запъстрèя, -èеш, мин. св. запъстря̀х, прич. мин. св. деят. запъстря̀л, -а, -о, мн. запъстрèли, св., непрех. Започвам да пъстрея. Запъстряваха подстриганите храсти в градинката „Св. Никола“, а той сядаше на някоя скамейка насреща, гледаше ги и се усмихваше: такова великолепие на жълти цветове! А. Гуляшки, Л, 187. Отърсиха се листата на дърветата от кроткия летен дъждец. Слънчевите лъчи се примъкнаха през клоните и на земята запъстря мрежа от светли и тъмни петна. Л. Галина, Л, 127. Над файтоните като гъби запъстряха шарени чадъри, с които кадъните се бранеха от юлското слънце. Ст. Сивриев, ПВ, 148.