ЗАПЪХТЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от запъхтявам и от запъхтявам се. Тя зина, но от запъхтяване не можа да проговори. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 167.


Източник: Речник на българския език (онлайн)