ЗАПЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; запъ̀шкам, -аш, св., непрех. Започвам да пъшкам. Изморен, Манолаки седна на миндеря и запъшка. Й. Йовков, ЧКГ, 219. Тежък беше камъкът и трябваха силите на двама-трима души. Върбан запъшка, жилите на шията му се издуха. Й. Йовков, СЛ, 98. И уж му нищо, уж настинка, па легна, заохка, запъшка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 7.