ЗАПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; запèя, -èеш, мин. св. запя̀х, прич. мин. св. деят. запя̀л, -а, -о, мн. запèли, прич. мин. страд. запя̀н, -а, -о, мн. запèни и запя̀т, -а, -о, мн. запèти, св., прех. Започвам да пея. – В късна вечер отиваха да се поклонят пред паметника на Левски. Коленичеха там с наведени глави, запяваха: „Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня“. Ем. Манов, ДСР, 439. Беше весела и жива и когато запееше на нивата, гласът ѝ кънтеше по цялото поле. Елин Пелин, Съч. III, 17-18. Някъде в гората ранни славеи запяха. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 151. Когато в мен нещо въздиша, / когато в мен нещо примира, / то болката аз да залича, / запявам на моята лира. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 140. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна – запея / песни юнашки, хайдушки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31. ● Обр. Конете бяха си поотпочинали и леко грабнаха шейната. Звънчетата запяха, забъбраха, засмяха се. Й. Йовков, АМГ, 183. запявам се, запея се страд. Славянски се обърна към хора си, даде му бърз знак с ръка и българският марш се запя сред пълната въдворена тишина. Ив. Вазов, Съч. ХI, 67.
◊ Запявам / запея друга песен; запявам / запея на друг глас. Разг. Променям поведението си, като започвам да говоря и действам по начин, различен от досегашния. Той беше забравил много неща, но Методиев ще му ги припомни и тогава той ще запее друга песен. М. Марчевски, П, 150. – Хайде, Босев, иди на катедрата и ни прочети творбата си. „Сега говори така, но като чуе какво съм написал за него, веднага ще запее на друг глас!“ Г. Русафов, ИТБД, 241. Запявам / запея осанна някому. Книж. Започвам да хваля, да превъзнасям някого. И запяхте вий „Осанна“, / но това, което стана, / и у вас възбужда смях. Хр. Смирненски, Съч. II, 39.