ЗА̀РА ж. Диал. Сияние, заря. Слънцето потъваше зад горите на Разбойна и насреща по сините зъбери на Балкана догаряха пурпурните огньове на вечерната зара. Й. Йовков, СЛ, 155. Пламна и друг пожар нататък. В зарата му се надигна разкривеният покрив на селската църква, ниският купол над него. Д. Талев, ГЧ, 352. Смъкнахме се в реката. Тук-там на зарата светят вирчета. П. Росен, ВПШ, 105. „Лице грейе като ясно слънце, / зàра дава като месечина.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 6. // Светлинен лъч. Тука светлука огнец в къщичката на лесничея и светеше също като звезда, дълга зара се пронизваше между дърветата. Христом. ВВ I, 53.