ЗАРА̀ВЯМ1, -яш, несв.; зарòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да ровя. – Върви, кой те спира? – отговори му баба Узуница, без да вдига очи от плетката. Той млъкна изведнъж и зарови с върха на ботуша си под изпръхналата земя. В. Нешков, Н, 177-178. Хрумна му изведнаж за документа. С разтреперани ръце той зарови из книжата, намери го и го разгъна. Й. Йовков, Ж 1920, 35. Тя кимна в знак, че си спомня, и зарови из шкафа, дето, свързани на връзки и подредени, държеше старите му писма. Ст. Дичев, ЗС II, 432.
ЗАРА̀ВЯМ СЕ несв.; зарòвя се св., непрех. Започвам да се ровя. По-близко ми се струваше да намеря отнякъде пари. И се заравях по боклука, ходех по шосето и се взирах до всяко камъче, дано намеря някое петаче. Кр. Григоров, ОНУ, 12. Политическата криза ме накара да се заровя в старите си архиви, бележници и дневници, за да потърся нейните корени. Т. Кюранов, АП, 5. Зарови се в паметта си за някой хубав спомен от детството или моминството. Ст. Марков, ДБ, 30.
ЗАРА̀ВЯМ2, -яш, несв.; зарòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам, обикн. с пръст, нещо, поставено в издълбана в земята дупка, бразда и др.; закопавам2, заривам2. Противоп. отравям2, отривам2. Толкоз беше се натеглила от тия пари, че взе гърнето, като че вътре имаше змия, и го зарови дълбоко, дълбоко в земята. Й. Йовков, ВАХ, 182. Из пръхкавите бразди бумтеше трактор, повлякъл три редосеялки, които пускаха житото в браздите и тозчас го заравяха с пръст. П. Бобев, ГЕ, 75. Хлапаците от своя страна се нахвърлиха към картофите и започнаха в надпревара да ги заравят в жаравината. П. Здравков, НД, 42. Бърната замеси погачи. В огнището разгоряха силен огън и в пепелта заровиха хляба. К. Петканов, Х, 205. // Натрупвам пръст около корена на растение; заривам2. Той бодва с колеца, а Спаска поставя стръкче цвете и го заравя. М. Марчевски, П, 271.
2. Сел.-стоп. Окопавам и отрупвам долния край на стъблото на царевица, картофи, зеле, лоза и др. с пръст; гърля, загърлям, заривам2. Противоп. отравям2, отривам2. И когато научи, че Мино, вместо да работи по блоковете на „Нова Мизия“, пак заравя лозето на Вълков, той сбра вежди и начаса отиде в селсъвета. Ст. Марков, ДБ, 468.
3. Разг. Покривам с пръст мъртвец в гроб; погребвам1, заривам2. – Умрелите са повече от живите – сутрин ги товарят на кола и ги заравят ей там в дерето. Л. Стоянов, Х, 85. Векове бяха минали и нищо велико не се бе случило в живота на тия люде, на целия този народ. Раждаха се и умираха, заравяха умрелите в земята и не оставаше никакъв спомен от тях. Д. Талев, ЖС, 267. Бързо заровиха стареца. После всички отидоха у дома му и там ядоха варено жито, пиха ракия. К. Калчев, ПИЖ, 121. – Ти си ми баща, знаеш вече, че в три години три деца става заравяме. К. Петканов, БД, 12.
4. Прен. Унищожавам, съсипвам нещо (здраве, идея, мечта и под.). – В земята, под тая къща, зарових и здраве, и имане, и спокойствие. Ив. Вазов, Съч. IХ, 4. Той [Крали Марко] е бил последният представител на загубената независимост след страшната катастрофа, която е заровила българската държава, и е останал най-дълго време на сцената след тая катастрофа. К. Величков, ПССъч. VIII, 300. Чаках те до днеска, ще чакам тепърва – / цял живот зарових тук при зла свекърва. М. Минева, МП, 24.
5. Обикн. в съчет. с лице, глава. Завирам, пъхам, мушкам някъде или притискам към нещо лице, глава; заривам2. – Хвръкна любов и младост, и живот! – думаше тя, като заравяше лицето си в бялата възглавница, която се измокри. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 121. Горица зарови глава между дланите си и дълго въздиша. Ив. Хаджимарчев, ОК, 322. – Я си открий очите. Момчето изведнъж стремглаво се хвърли напред, падна на колене пред старейшината и като прегърна краката му, зарови глава в полите на дрехата му и зарида. А. Дончев, СВС, 68. Тя [телицата] отново заравяше уста в яслите и започваше да рупа сухото сено. Ил. Волен, БХ, 29.
6. Диал. Отрупвам, обсипвам някого с нещо. Яжте, дружина, и пийте, / че щем, дружина, да идем / бея да си уловим, / ако го него фаниме, / с имане ша ва заровя. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 116. заравям се, заровя се I. Страд. от заравям в 1-5 знач. Семената на различните култури се заравят на различна дълбочина. Δ Корените на царевицата е добре да се заравят 2-3 пъти, докато расте. Δ Умрелите от чума се заравяха много по-дълбоко от другите и извън гробището. II. Възвр. и взаим. от заравям в 1 и 5 знач. Заравяме се един до други в мекото сено. Й. Йовков, Разк. II, 108. Ще се опитам да се заровя със сено и да се скрия.
ЗАРА̀ВЯМ СЕ несв.; зарòвя се св., непрех. С предл. в. 1. Пъхам се, мушкам се, завирам се в пръст, пясък, трева и под.; заривам се. Петърчо се покатери по стената и се пусна като торба с картофи в сламата, зарови се в нея и заспа. К. Ламбрев, СП, 27. – А ти, като знаеш как си оставила мъжа си, не помислили, че в такъв момент трябва да останеш при него? Ти мъж нямаш ли? – Нямам! – отряза тя и се опита пак да се зарови в леглото. Ст. Даскалов, СЛ, 233.
2. Прен. Потъвам изцяло в това, което върша, с което се занимавам; поглъщам се, заривам се. Така се озовах в кооперация „Налъм“, уж технолог, а покрай това – калкулант, плановик, търговски пътник... Зарових се в една бумажна работа – краят ѝ не се виждаше. Н. Хайтов, ПП, 64-65. Отначало пишеше на вуйчо си, че ще спести пари за следната година, ще си вземе стая и ще следва. После писмата престанаха, сигурно се е заровил в работа или се е примирил. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 366.
◊ Заравям / заровя нос (глава) в нещо. Разг. Съсредоточавам се в нещо, което гледам, чета или върша. – Много знаеш. Много знаеш. Аз такива шпиони най-много мразя – изсъска Димитров и зарови нос в тефтера. Д. Кисьов, Щ, 326. Стателов зяпна, премигна и пое листа. Зарови нос в хартията, която подскачаше в ръцете му. Д. Добревски, БКН, 182. Бай Пондьо сграбчи вестниците, плати и хукна към дома си. Там той се затвори в малката стаичка и зарови глава в кресливите заглавия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 222. Заравям си / заровя си главата в пясъка <като щраус>. Разг. Правя се, че не виждам нещо неприятно, не забелязвам, че някакъв проблем съществува и трябва да бъде решен. Говорим за едно разговорно владеене на езика, даващо възможност за контакти с този развиващ се свят, имащ невероятен човешки потенциал. Знам, че е трудно, но защо да си заравяме главата в пясъка и да кажем: „Това е невъзможно!“. Защо да е невъзможно? В, 2012, бр. 79, 3. Затваряме си очите, заравяме си главата в пясъка като щрауси и обществото като цяло плаща достатъчно много за здравеопазване като нерегламентирани плащания. Нов., 2006, бр. 101 [еа].