ЗАРА̀ВЯНЕ ср. 1. Отгл. същ. от заравям2 и от заравям се.
2. Сел.-стоп. Разрохкване, наситняване и натрупване на почвата в долния край на стъблото при окопни култури (царевица, картофи, зеле, лози и др); загърляне, зариване. Противоп. отравяне2, отриване2. Зимата е сравнително мека, но не е изключено силно понижение на температурата през зимата, което може да причини измръзване на пъпки, пръчки и други части на лозата и което прави наложително заравянето на лозята наесен. Н. Неделчев, Л, 54. – Лозе е то, не е шега работа. Оране, копане, заравяне, отравяне, пръскане – масрафи са това. Чудомир, Избр. пр, 121.