ЗАРА̀ДВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зарадвам като прил. 1. Който изпитва радост, който е радостен. Зарадваната му майка разтвори плика с треперещи от вълнение ръце. Св. Минков, ПК, 10. А познава ли тя доктор Евгени Милев? И защо допуска да я вълнуват и радват неговите думи? Защо го слуша с такова зарадвано, разтупкано сърце? Д. Ангелов, ЖС, 243. Чакайте! И в миг до нас застана / румен и зарадван великан – / със ботуши мокри до коляно, / с весел поглед и корава длан. Н. Фурнаджиев, ВД, 42.
2. Който изразява радост. – О, като е за мама, вярвам! Да, вярвам – повтори Нона със светнали и зарадвани очи. Й. Йовков, ЧКГ, 178.