ЗАРАДЍ и (съкр. разг.) зарàд предл. 1. За означаване по каква причина се извършва действието; поради, по причина на. Другите птички не го [кълвача] обичаха заради надменността му и злодумството му. Елин Пелин, Съч. II, 133. Подпоручикът стана и отиде да се кара със Сарандовица заради лошата прислуга. Й. Йовков, ВАХ, 50. Най-после отдъхна и рече: „Конец! / На житие ново аз турих венец“. Житие велико, заради което / той забрави всичко, дори и небето! Ив. Вазов, Съч. I, 188. „Вече ми, Кольо, дотегна, / секи ден пиян доаждаш – / ще да те, Кольо, напусна / заради това пиянство!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 134. Стано мари, бяла Стано, / вода бродям, жаден стовам, / тва е, Стано, зарад тебе, / зарад твойто лице бяло. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 142.
2. За означаване предназначението, целта на действието, за кого, в полза на какво се извършва действието; за. Заради тях съм готов да жертвувам всичко, дори и живота си. Т. Влайков, Съч. III, 74. Велко се връщаше почти всеки ден от гората заради учителката. Д. Талев, И, 260. Защото смеяха, без да ги е страх, / със силний да се борят, и не би ги грях / да пропаднат жъртви заради народа. Ив. Вазов, Съч. I, 193. Кончето си, мила мале ма, / дал бих зарад нея. / Иди я поискай, мале ма. Нар. пес., СбВСтТ, 518. Иван Неди отговаря: / „Мари Недо, кавгаджийко, / зарад тебе гайда права, / да ти свира дзаран, вечер, / дзаран, вечер по седенки“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 266.
3. Диал. За посочване лицето или предмета, към който се отнася действието; относно, за. Макар след изгонването на гърка учител гръцкият език да бе изхвърлен от училището, все пак никой нищо не казваше на даскал Стефан заради неговото полугръцко училище. Д. Немиров, Б, 46. А сам Стоичко, заради когото / и хората пошушноваха нещо, / след Ивовата смърт, на два-три пъти / сè по кръчмите мярна – и без вест / подир това нанякъде забягна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. Заплакала ми гората, / заради Инже войвода. Нар. пес., СбВСт, 104. Невяста кае Стояну: / „Либе Стоене, Стоене, / чул ли си нящо, либе ле, / зарад шуря ти Радула – / че оди Радул с айдути?“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 35.
4. Диал. Вместо. На еврейче Марко проговори: / „Ако дете нещо е сгрешило, / то е още младо, аджамия, / зарад него Марко ще се мери“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 35. „Сестро ле, жа ма обесят / сред село на чаршията!“ / Еленка дума Тодорча: / „Не бой са, братко, не бой са – / аз имам седем синове, / един жа дам зарад теб – / пак жа та, братко, отърва!“. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 69. „Младо, да ме чекаш до девет години, / до девет години, до десет пролети, / ако я не дойдем до десет пролети, / юнак да си бараш, юнак спроти мен, / юнак спроти мене, юнак зарад мене.“ Нар. пес., СбБрМ, 485.
◊ Заради това че. Сложен съюз. Книж. Въвежда подчинено изречение за изясняване на причината на действието в главното изречение; по причина на. Лепнаха ѝ го [прозвището] преди доста време – заради позитивното ѝ излъчване, заради това че упорито отказва да се взема насериозно и заради филмите, в които участва. П, 2009, бр. 25 [еа].
– Друга (диал.) форма: зарадè.