ЗАРА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; зародя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да раждам. Дръвчето е зараждало от три години и все много плод дава.
ЗАРА̀ЖДАМ СЕ несв.; зародя̀ се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да се раждаме. Кога на някоя са зародят сè момичета, пък иска да роди подирка момче, най-подирньото момиче се кръщава на мъжко име: Николина (от Никола). СбНУ ХV, 71.
ЗАРА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; зародя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да се появи, да възникне; пораждам. Бе дошъл час на начало, животът му като че едва сега започваше, трябваха му пресни сили и той ги намираше, зараждаше ги в себе си. Й. Вълчев, СКН, 577-578. Недоизказаните думи на Донка зародиха в сърцето ѝ някаква сладка надежда. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 38. зараждам се, зародя се страд.
ЗАРА̀ЖДАМ СЕ несв.; зародя̀ се св., непрех. 1. Започвам да съществувам; появявам се, възниквам. Старата, честна България на дребните занаятчии и селяни от доосвобожденската епоха отмираше. Зараждаше се нова България. Г. Бакалов, Избр. пр, 290.
2. Прен. За чувство, мисъл, идея, явление – започвам да се проявявам; възниквам, пораждам се. Някакво ново, неспокойно и непознато досега чувство се зараждаше в душата му. Ив. Карановски, Разк. I, 33. У него беше се зародило желание да размени със своя другар някои по-сериозни мисли и дори да поспори с него. Т. Влайков, Съч. III, 30. Едва някаква мисъл се зараждаше в главата ми и се разпиляваше като пясъчна фигура. П. Вежинов, ЗНН, 32. Повечето земетресения се зараждат на дълбочина 30-50 км. М. Несторова, ДЗК, 28.
3. Диал. Сдобивам се с рожба. „Като са мома ожени, / тя става желта, бледява, / мъжки кахъри поема, / с дребни са деца заражда.“ Нар. пес., СбНУ ХХVII, 288.