ЗАРАЗМА̀ХВАМ, -аш, несв. и св., прех. Започвам да размахвам. – Ще ги разперушиня до един, може и мене си да затрия, ама да знам, че и тях ги няма! – тупна той с пестник, като скочи, заразстъпва се и заразмахва в закана ръце. Ст. Даскалов, СЛ, 204. Между дърветата се показа локомотивът, но момчето не слезе от линията, а продължи да тича, сетне забави крачките си, спря се, заразмахва наляво и надясно своето червено знаме. Й. Радичков, ГП, 25-26. заразмахвам се страд.