ЗАРАЗПРА̀ВЯМ, -яш, св., прех. Започна да разправям1. Туря ръце отзад и заразправям уроците си както учителя, когато върви по пътеката между чиновете. Ст. Даскалов, БП, 53. И Арабаджията заразправя за пловдивската тъмница, отдето дякон Игнатий го отървал с помощта на руския консул. Ст. Дичев, ЗС II, 196. Заразправя му за цветните лехи в двора, за зюмбюла и шибоите, за ластовиците, та дори и за таралежа. А. Христофоров, А, 58. заразправям се страд. и взаим. – Магаре човек! Че като ще си прави шега, едно момиче ли намери? Нямаше ли за него някой палангозин? Ами като се разчуе утре, ами като се заразправя? Не е ли язък за младините на туй дете? Ст. Чилингиров, ПЖ, 16.
ЗАРАЗПРА̀ВЯМ СЕ св., непрех. Започна да се разправям. В кавгата се намеси бай Йордан: – Какво сте се заразправяли – помирително рече той. Й. Гешев, ВТ, 65. Заразправяха се ту кротко, ту с повишен глас. Тя призна, че не е била права, разкая се, той намираше себе си за лош и също се разкайваше. М. Грубешлиева, ПП, 93.