ЗАРАЗЯ̀ЕМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Степен на заразяване; заразимост. Най-засегнатите групи от населението са малките деца, юношите и хората в работоспособна възраст, които осъществяват почти всекидневни контакти в колективи. Това обяснимо води до епидемично разпространение на заболяването, което се отличава с висока заразяемост. Земя, 2014, бр. 44 [еа]. // Заразяване; заразимост. HIV и хепатит С са кръвно преносими инфекции и имат много общи пътища за разпространение. Ето защо заразяемостта с тези два вируса едновременно може да бъде често срещана. Док., 2007, бр. 44 [еа]. Рекорд на заразяемост.