ЗАРА̀МЧАМ, -аш, несв.; зарàмча, -иш, мин. св. -их, св. прех. Диал. Нарамвам, зарамвам; зарамчвам. зарамчам се, зарамча се страд. и възвр.

– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)