ЗАРА̀НА нареч. Диал. 1. Зарàн, утре. – Недей маха още елхата, другарке! Аз зарана ще изтичам да я видя. Л. Александрова, ИЕЩ, 152. – Каза ми да пратиш още зарана за дружината му двайсет чифта опинци. Ив. Вазов, Съч. VII, 71. При дивна Витоша, в София, / зарана празник светъл има. Ив. Вазов, Съч. III, 239.
2. По времето, когато е сутрин, утро; сутринта, зàран, зарани. – Ти за какво ядеш хляба ми? Зарана не си донел дърва на майка си! Л. Александрова, ИЕЩ, 71. Станала рано зарана / нашата Меца мецана. / Съчки в гората събрала, / огън висок си наклала, / та да направи чорбица / Меца на свойте дечица. Л. Милева, СбХ, 183.