ЗАРÈЙВАМ, -аш, несв.; зарèя, -èеш, мин. св. зарèях, св., прех. и непрех. Поет. Обикн. в съчет. с поглед. Започвам да рея. Тази ранна сутрин паркът беше пуст. Седнах на една пейка недалеч от централната алея и зареях поглед към познатите бюстове на възрожденците. Е. Каранфилов, Б III, 211-212. – Благодаря, не съм по кафетата – отговори Евгени и седна срещу него, като зарея поглед над града и в далечината. Д. Ангелов, ЖС, 49. След това се изпъна по гръб и очите му зареяха по звездното небе. М. Яворски, ХСП, 360. зарейвам се, зарея се страд.
ЗАРÈЙВАМ СЕ несв.; зарèя се св., непрех. 1. За поглед – отправям се, насочвам се нанякъде безцелно. Погледът му се плъзна по зеленото кадифе на моравата, та погали всяко цвете и всяка тревичка, вдигна се нагоре над сочната зеленина на листата и се зарея в синевата на небето. П. Бобев, ГЮМ, 5.
2. Прен. За мисъл – отправям се нанякъде в пространството; отнасям се. Нещо от това, което слушаше сега, му звучеше много познато. Притвори очи и остави мислите си да се зареят, докато слушаше разговора. В. Русинов, КС III (превод) [еа]. // Отнасям се мислено нанякъде. Сядам на бюрото си, зарейвам се в пространството и си представям плажа и морето.
3. Прен. Тръгвам в неопределена посока; запилявам се, загубвам се, залутвам се. Продаде покъщнината, която имаше, зарея се по света... Видя много страни, възмъжа. Но колко мъки, колко огорчения, колко обиди му струваше то! П. Бобев, К, 89. – Къде се зареяха пустите мъжища! – вече сърдита гълчи буля Николица. – Елате бре, да направите стъпалца. Ст. Марков, ДБ, 212.