ЗАРÈЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зарея1 като прил. Поет. 1. Обикн. за поглед – който е отправен някъде безцелно. Самуил напрегнато мислеше. На числеността трябваше да се противопостави воинско майсторство. Погледът му, зареян над планинските хребети, изведнаж се проясни. Д. Линков, ЗБ, 25.
2. Който се рее, носи в пространството без определена посока. С Казанджиев обичахме да ходим по брега на езерото, да слушаме писъка на зареяните чайки, извиващи се в упор срещу вятъра. М. Кремен, РЯ, 69. // Който се скита без определена цел и посока. Не съм аз древноелинската Пенелопа – / смирено да тъка и разтъкавам / и чакам двадесет години Одисея – / зареян по море и суша. Е. Багряна, СЧ, 89.