ЗАРÈЯНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Поет. Отвл. същ. от зареян; отнесеност. – О, нима вие сте сеньора Хорн! – възкликна йезуитът, но изненадата му изчезна бързо в предишната зареяност. Д. Димов, ОД, 135.


Източник: Речник на българския език (онлайн)