ЗАРЗАВАТЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до зарзават и до зарзаватчия. В Тутракан имаше постоянен зарзаватчийски пазар с евтин зеленчук. Д. Казасов, ВП, 58. Свряха се под един зарзаватчийски тезгях на женския пазар и легнаха върху увехналите зеленчуци. Х. Русев, ПЗ, 20. Зарзаватчийска количка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)