ЗА̀РЗАЛА ж. 1. Кайсия. Цели в бяло като невести бяха сливите, в нежнорозово – прасковите и зарзалите. Й. Йовков, Ж 1945, 88. Само на две крачки от него минаваше селският път, над който сплитаха клони току-що прецъфтелите зарзали и вишни. П. Бобев, ГЕ, 79. Ради следеше как тънките клончета на зарзалата се зачервяват, а кафявите им пъпки наедряват и се пукат. Природата се събуждаше под живителния лъх на пролетта. Ст. Мокрев, ЗИ, 328.
2. Плодът на това дърво. Настъпваше лятото с превити от плод дървета из дворищата, дето вече се сушеха в тепсии първите узрели сливи и зарзали. К. Константинов, ППГ, 57. После влязоха в Рашковия двор и скрито от майка му набрулиха жълти зарзали. П. Стъпов, ГОВ, 22. „Пусни ми, лельо мари, Тодорка, / двама на лозе, лельо, да идем, / вишни чуреши, лельо, да берем / и скорозрейки, лельо, зарзали!“ Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 61.
3. Дребноплодна, полудива кайсия; зарзалия. Armeniaca vulgaris.
4. Плодът на това дърво.
– От перс. през гр. ζάρζαλον.