ЗАРЍВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от заривам2 и от заривам се. – При зариване на борчетата в дупките ще гледате да ги поставяте право, отвесно. Така те по-лесно ще могат да се хванат. Д. Калфов, С, 42. Той направи цяла редица от движения, които изразяваха последователно умиране на човек, надгробно пеене и зариване на ковчег. Д. Димов, Т, 632.