ЗАРЍН, мн. няма, м. Хим. Безцветна течност, почти без мирис, която се използва като бойно отровно вещество заради нервнопаралитичното си действие. Сухата хлорна вар, а също така и кашата, и емулсията се използуват за дегазация на територия, здания, заразени с капковидни отровни вещества от типа на иприта и зарина. Н. Иванов и др., ГО, 143.


Източник: Речник на българския език (онлайн)