ЗАРЍТАМ1. Вж. заритвам.
ЗАРЍТАМ2, -аш, св., непрех. Разг. Ирон. или пренебр. Обикн. в мин. неопр. и мин. предв. С предл. за. Понякога с отриц. не. Нямам никакво желание за нещо или да имам някакъв допир, контакт с някого, не се интересувам, не се нуждая от нещо или от някого, не умирам за нещо или за някого; изгоря1, загоря2. – Аз си отивам. Булката ме чака. – Не се бой – не е заритала за тебе... Й. Гешев, ВТ, 42. Хазяйката чу как квартирантът бързо премина през коридора и каза малко нервно: – Не можеше ли утре да ми го донесеш? Не съм заритала сега за колосани яки... М. Грубешлиева, ПП, 127. – Питаха за тебе! – отвърна сопнато жена му. – Потънах в земята, не знаех какво да им кажа. – Кой пък е заритал за мене! – присмя се той. Г. Караславов, ОХ II, 451. – Бре, че отде ще се намерят толкова пари в хазната? – Отде, от вас! – неочаквано се обаждаше Стефан Белкин. – Я ти там си свивай устата! .. – Хазната е заритала за твоите гологани!... К. Калчев, ЖП, 75.