ЗАРЍЦА, мн. няма, ж. Умал. от заря1 (в 1 знач.). Тук-там из резките прониква зарица от слънчице. Ив. Вазов, Съч. VI, 114. ● Обр. А Вардар, Дунав и Марица, / Балкана, Странджа и Пирин / ще греят нам – до гроб зарица / сред спомена един. П. К. Яворов, Съч. I, 60.