ЗАРНЍЦА ж. Остар., сега поет. Лъчиста светлина. Лес бълнуващ проговори / из бездънна сънна паст, / мигом зарница разтвори / непрогледна кръгозори, / пламна процеп – огнен яз. Т. Траянов, ББ, 25. Безследни в твоя поглед ще заспят / на плаха вечер плахите зарници. Н. Лилиев, Ст 1932, 109.