ЗАРÒВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заровя2 като прил. Който е поставен в издълбана в земята дупка и покрит с нещо, обикн. пръст; закопан, зарит. Заровените житни зърна дълго стояха в тъмнината. А. Каралийчев, ЛС, 65. Археолозите са на мнение, че в тия места, в доисторическото време, са живели първобитни хора и изменението на почвата сега изнася на повърхността заровените тогава предмети. Б, 1927, бр. 1896, 2. Вдясно от огнището дигаха мараня заровените подници и връшници, в които се печаха туртите и погачите. Й. Вълчев, РЗ, 150. // Погребан. За да не стои мъртвеца много, особно летен ден, заравят го и като доди свещеника, той извършва опейлото над гроба на заровения вече мьртвец. Ил. Блъсков, ПМ, 1883, 5.