ЗАРÒДИШ м. 1. Биол. Ранен стадий от развитието на организма на човек или животно, който протича в специални органи на майчиния организъм или в яйце и трае от оплождането до самостоятелното заживяване на организма; ембрион. – Нашите учени твърдят, че децата, родени при изкуствени условия, са лишени от редица извънредно важни човешки качества... – Значи, вашите учени всъщност не са никакви ученИ. – Ние сме в състояние да привнесем в нашите зародиши каквито качества си искаме. П. Вежинов, СП, 35. Котката ражда два пъти през годината по 2-3 малки. Зародишът се развива в тялото на майката. Зоол. VII кл, 122. Жълтъкът [на яйцето] служи за храна на развиващия се зародиш. Пр, 1953, кн. 6, 76.
2. Бот. Растителен зачатък в семената, от който пониква и се развива растението. От слелите се клетки – бащината и майчината – в семепъпката се образува зародишът на растението от новото поколение. Е. Стефанов, ППР (превод), 45.
3. Прен. Обикн. с предл. в. Зачатъчно състояние, начален стадий в развитието на нещо; зачатък. – Всяко морално разложение трябва да се пресече в зародиш – иначе никой не знае къде ще свърши. П. Вежинов, ЗНН, 56. Селянинът и тук си е практичен и хладен, но това минало е вложило у него зародиша на мечтателност и мистицизъм. Й. Йовков, Разк. III, 162. Тя съзна, че този зародиш на леко вълнение, който усещаше сега, идеше от оная нощ в Чамкория. Д. Димов, Т, 663. Той беше спечелил отдавна зародиша на болестта, която го завлече тъй рано в гроба. К. Величков, ПССъч. VIII, 34.