ЗАРОМОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; заромòня̀, заромòнѝш, мин. св. заромòнѝх, св., непрех. Поет. Започвам да ромоня; заромолявам. И дъждец ли заромони, / тя горчиво сълзи рони / и оплаква своя дял. П. К. Яворов, Мис., 1900, кн. 1, 12. Песента, която беше научила преди да тръгнат, заромони на родопски. Ст. Даскалов, ЕС, 180. Хръсате се спусна. Увисна върху шията на своя наместник и заромони горестно: – Чичо Честславе, чичо Честславе, добре ми дошел! Добре ми дошел! Й. Вълчев, СКН, 304. Заромонява пролетен дъждец.